"Някои банки ще нуждаят от големи суми," каза Гайтнър вчера за ABC News, като условията за публично-частната програмата за подпомагане на банките (PIPP) "не трябва да се променят" за инвеститорите или те ще загубят доверие в плана, каза той в друго интервю за NBC.

Администрацията на Барак Обама е на път да осъществи най-скъпия спасителен план в американската история, въпреки опасенията на данъкоплатците, че помощта за Wall Street крие сериозни рискове.

След като изхарчиха около 80 на сто от отпуснатите 700 млрд. долара за стабилизиране на банковата система от финансовото министерство искат да си запазят възможността да искат още пари от Конгреса.

Гейтнер заяви, че финансовото министерство има около 135 милиарда долара, останали от фонда отпуснат от законодателите по време на мандата на предшественика му Полсън, но за момента отказва да прогнозира дали ще се нуждае от още средства.

"Ако стигна до тази точка, ще отида в Конгреса и ще им представя най-силните аргументи, като ще им покажа, че в дългосрочен план е по-евтино да се действа агресивно", заяви Гейтнер пред ABC News.

По-рано през този месец той обяви подробности по дългоочаквания план за изкупуване на неликвидни банкови активи, като чрез публично-частното партньорство във финансирането на програмата, ще бъде гарантирано, че банките ще излязат "по-чисти" и "по-силни" от кризата.

"Големият риск е, че ние можем да направим твърде малко, вместо твърде много, за да възстановим кредитирането и да стабилизираме икономиката, преминаваща през най-лошата си рецесия от 70 години насам", смята Гейтнер.

"За целта банките трябва да дадат шанс на бизнеса и да поемат отново риска на кредитирането", заяви той.
Увеличението при жилищните покупки и кредитирането за малкия бизнес с правителствена помощ ще доведе до съживяване на пазара.

Гейтнер защити публично-частното партньорство, като смята, че това е по-добър вариант, отколкото алтернативите на ограничена федералната подкрепа или покупка от правителството на "токсичните активи".

Отпускането на инвеститорите на левъридж заеми от правителството с гаранции върху тях "е относително консервативна структура," подобна на тази, когато дадено лице получава ипотека за закупуване на къща, каза той.

Планът обаче е силно критикуван от известни икономисти, според които правителственото финансиране и гаранции елиминират риска за инвеститорите и противоречат на концепцията за свободния пазар.

През миналата седмица финансовият министър предложи големите хедж фондове, дружествата за управление на активи и инвеститорите в деривативни инструменти да минат под правителствен надзор за първи път в историята на финансовите пазари.

Според него трябва да се създаде нов регулатор, който да управлява системния риск, за да може да се упражнява контрол над това как финансовите компании увеличават своя капитал и ограничават кредитирането. Предложението на Гейтнер предвижда и властите да могат да поемат контрола върху финансови институции при нужда.

В същото време повечето членове на Конгреса вероятно няма да подкрепят искането за нови пари, защото не е ясно как правителството е използвало отпуснатите $700 млрд. според сенатор Маккейн, който е притеснен за "налагането на дълга върху бъдещите поколения американци".

На въпрос от ABC, дали министерството на финансите разполага със средства, с които да подпомогне автомобилната индустрия в САЩ, Гейтнер заяви, че администрацията е готова да действа. "Ние искаме да имаме силна автомобилната индустрия," каза той.

"Ние сме готови като правителство да помогнем за преструктурирането, ако вярваме, че това ще даде основата за по-силна индустрия, която в бъдеще няма да разчита на държавна подкрепа."

Отделно Гейтнер призова Латинска Америка и Карибите, да помогнат да се съживи глобалният растеж чрез гарантирането на свободна търговия и да стимулират техните икономики чрез "всички достъпни средства." Вчера той призова в Меделин, Колумбия, на среща на Inter- American Development Bank, "международните институции" за бързо предоставяне на помощ на всяка страна, изпитваща сериозни затруднения, вследствие на кризата.